Диета за по-добър имунитет

Имунитет през коремчето

Много фактори оказват влияние върху укрепването на бебешкия имунитет. Преди всичко, разходките на чист въздух са изключително важни за добрия метаболизъм на детето, а контакта с различни микроби му помага да изгради имунитет. Освен физическите упражнения и добра атмосфера у дома, е важен и правилният избор на дрехи, за да не се прегрява бебето и тялото му да се научи как правилно да регулира температурата си.

Имунитетът се засилва и чрез подходящата храна. Хранопроводът и храносмилателната система са от най-големите звена в имунната система, главно защото протичащата в тях кръв е богата на лимфоцити, т.е. белите кръвни телца, отговорни за контрола на микробите, както и наличието на пробиотици в храносмилателния тракт, предотвратяващи чревните инфекции. Пробиотиците подпомагат имунната система чрез стимулиране на производството на антитела и увеличаване на лимфоцитната активност.

Водата е здраве

Без подходящо количество течности не е възможно тялото да поддържа баланс. Най-добрият вариант е да научите бебето да пие вода. Пиенето на минерална вода е много по-добро от пиенето на сок от картонени кутии или оцветени напитки с консерванти, защото водата извежда токсините от тялото.

Пресни, зелени и богати на вещества

С настъпване на пролетта и лятото трябва да включите в диетата на бебето пресни плодове и зеленчуци. Плодовете и зеленчуците са не само много добре усвояем източник на витамини и минерали, но съдържат и фитонутриенти, които не се срещат в други продукти. Фитонутриентите защитават растенията от бактерии, вируси и гъби, а при хората подобряват имунитета, помагат за контролиране на инфекциите и отстраняват токсините от тялото.

Насищане с ненаситени мастни киселини (UFA)

Необходимите ненаситени мастни киселини (омега-3 и омега-6) се приемат само с храна и тялото не може да ги произведе. Съотношението, в което се доставят тези киселини е важно, то трябва да бъде 5:1 в полза на омега-3. Омега-6 киселини има в растителните масла, соята, както и в слънчогледовото масло. Омега-3 киселини, включително докозахексаенова киселина (DHA), отговаряща за развитието на мозъка и когнитивните процеси, се среща в мазните морски риби. UFA допринасят за ограничаването на алергиите, имат противовъзпалителен ефект и също са необходими за правилното развитие на нервната система.

Пребиотици и пробиотици

Струва си да добавите пробиотици към диетата на бебето. Това са живи култури от полезни бактерии, които произвеждат млечна киселина и влияят на микрофлората на храносмилателната система. Те носят много ползи за организма: контролират функцията на храносмилателната система, допринасят за абсорбцията на витамини и минерали, имат благоприятен ефект върху имунната система, защото подобряват устойчивостта на организма към инфекции. Пробиотичните хранителни добавки има в аптеките и се препоръчват по време на антибиотичната терапия, също така препоръчваме храни, богати на пробиотици, като кисело мляко, кефир, кисело зеле или кисели краставички.

Витамини и минерални

За да функционира правилно имунната система, тя се нуждае от витамини, макро- и микроелементи. Ето защо трябва да включите в диетата на бебето си продукти, богати на:

• витамин А – предпазва лигавиците на дихателните пътища от проникване на микроби. Богат източник на витамин А са зеленчуците и плодовете, включително моркови, броколи, спанак, тиква, праскови или кайсии.
• B6 и витамините от групата В са: отговорни за правилния растеж на организма; необходими за правилното функциониране на нервната система, обмяната на веществата и подобряват имунитета. Бебето получава витамините от група В с храна, включваща риба, картофи, спанак, червено месо, домашни птици, яйца, зърнени култури (особено ечемик и елда), бадеми, тиква и слънчоглед.
• витамин С – контролира и създава бариера за вирусите и бактериите, като стимулира синтеза на имунни клетки. Естествени източници на витамин С са: портокали, касис, малини, киви, червен и зелен пипер, спанак или брюкселско зеле.
• витамин D – влияе върху абсорбцията на калций и фосфор. Необходим е за правилния растеж и плътността на костите и зъбите, предотвратява и облекчава инфекциите и по-специално кожните инфекции, и подобрява имунитета; препоръчително е да се приема витамин D при кърмачета и малки деца, под формата на капки в доза, определена от педиатър, в зависимост от хранителния режим на кърмачето; храни, които съдържат витамин D са дълбоководните риби като скумрия, сьомга и херинга, яйцата също са богат източник на витамин D.
• желязо – необходимо е за производството на червени кръвни клетки. Недостигът на желязо причинява анемия, състояние, при което съпротивителните сили на организма са значително отслабени. Богат източник на желязо са червено месо, черен дроб, риба, спанак, патладжан, броколи, домати, яйца, елда, праскова, лешници, бадеми, шам-фъстъци, слънчоглед и сусам; необходимо е да знаете, че добрата абсорбция на желязо се поддържа от витамин С и фолиевата киселина (витамин В9).
• цинк – микроелемент, допринасящ за превенция от развитие на инфекции. Неговият недостиг води до липса на апетит и анемия. Източници: слънчогледовото семе, зърнените храни, птичето месо и рибата са богати на цинк.
• магнезий – важен за правилното функциониране на нервната и кръвоносната система, помага за отстраняването на токсините (напр. амониеви радикали) от организма. Източници на магнезий са горчиво какао, елда, овесено брашно, лешници и банани.
• сяра – при недостиг намалява имунитета на тялото и то става по-податливо на инфекциозни заболявания, липсата на този макроелемент води до инфекциозни кожни заболявания и забавя клетъчната регенерация. Източници на сяра са алабаш, черна ряпа, репички, чесън и лук.
• селен – увеличава броя на антителата и потиска растежа на патогенни микроби. Този елемент може да се открие в рибата, ракообразните и бразилското орехче.

Ние казваме „не“ на тези продукти

Бонбони, бързи храни, много преработени храни не трябва да се появяват изобщо в храната на бебето, а когато ги включвате, е добре да бъде възможно най-рядко. Захарта оказва лошо въздействие върху състоянието на лигавиците в тялото и ги прави по-пропускливи за микробите и вирусите. Бързата и много преработената храна съдържат относително малки количества естествени и лесно абсорбиращи се хранителни вещества и много нездравословни мазнини, стабилизатори и подобрители на вкуса.

И още нещо важно!

Правилната диета не се ограничава само до храната, която се дава на бебето, а се фокусира и върху начина, по който се дава. Начинът на хранене е от голямо значение за подобряването на имунитета. Разбира се, продуктите трябва да са пресни, от доказан източник, измити, подложени на подходяща термична обработка, а когато храним бебето, нашите ръце трябва да бъдат чисти. Честотата на хранене също е важна. Най-добре е на ден да сервирате 5 здравословни ястия на бебето – на всеки 3-4 часа. Гладното тяло има ограничени ресурси за борба с микроби и вируси, така че е по-податливо на инфекции.