Сънували сте как кърмите и не се е получило. Разстроена сте, борите се с отрицателните емоции, задавате си въпроси, които още повече ви натоварват. Притеснявате се, че храненето с шише няма да даде на бебето всичко, което би получило, ако можехте да кърмите. Тук можете да прочетете как се развива връзката между майката и бебето и защо не трябва да продължавате да плачете за изгубената си кърма.
"Трябва да призная, че преди да забременея, бях чела малко за кърменето, бях се фокусирала повече върху дрешки, оборудване, детско креватче и играчките. Кърменето трябваше да дойде естествено. Казаха ми, че нямам кърма и че това е нормално след Цезарово сечение. Вярвах в това. След това, когато кърмата дойде, синът ми не искаше да суче, а предпочиташе шише. Вместо да ми помогне, лекарят ми даде хапчета за спиране на кърмата.
Още съм разстроена и ядосана, защото нещата можеха да бъдат различни, ако бях отишла в друга болница.“
Кинга, 33 г.
"Дъщеря ми спря да суче, когато беше на два месеца. Плаках около седмица, преди да се убедя, че това не ме прави по-лоша майка.“
Силвия, 22 г.
"Аз съм медицинска сестра, затова не бе необходимо някой да ме убеждава за ползите, свързани с кърменето. Когато дъщеря ми роди, беше очевидно за цялото ни семейство, че ще кърми бебето си, но както се оказа, това беше голяма драма, която продължи няколко седмици. Ползвахме услугите на акушерки и консултанти по кърмене, използвахме различни методи и техники, но кърменето беше много болезнено за нея. Когато идваше часът за хранене, виждах страх и паника изписани на лицето на дъщеря си.
Казах й, че може да изцежда кърмата и да храни бебето от шише. Дъщеря ми заплака, че е лоша майка, че ще успее да се справи и че тази болка не е нищо.
Сега, когато дъщеря ми очаква второто си бебе, вече сме решили, че ще използва шише. Ако може да изцежда кърмата без болка, след това ще даваме да се храни с кърмата от шише, но ако не може, тогава ще използваме адаптирано мляко."
Алина, 48 г.
"От самото начало ми стана ясно, че няма да кърмя поради различни причини. Мисля, че не трябва да се оправдавам, но от самото начало се чувствах под натиск, че трябва да го направя, защото това беше най-доброто. Най-хубавото е любящата и щастлива майка!
Трябва да призная, че по-късно започнах да казвам, че не мога да кърмя, а не че не искам. Не бях осъждана от никого. Желая жените да имат право да избират."
Йоана, 28 г.
"Когато имах задръжка на кърма и трябваше да се боря с този недостатък, пиех чай, стимулиращ производството на кърма, много вода, дори медитирах, представяйки си млякото в каналите. Бебето ми продължи да губи тегло. Плачех на връщане от педиатъра, също и докато приготвях адаптираното мляко, за да го дам на бебето. Плачех и в банята и на рамото на съпруга си. Защото каква майка съм аз ако не мога да нахраня собственото си бебе."
Паулина, 24 г.
"Заради натиска да кърмя се чувствам виновна, но моята интуиция ми казва, че не съм лоша майка. Обичам бебето си, грижа се за него, държа го, шепна му. Има много майки, които хранят бебетата си от шише и можем да си помагаме взаимно, например в интернет форуми.“
Агата, 23 г.
Това са истории от живота на различни майки. Можем да продължим и за мастит, болки в зърната, търсене на помощ, тревожност, нощи, пълни със сълзи, както и чувство за натиск, влияние на хората наоколо и чувство на съжаление и срам.
Кърменето срещу хранене с шише е много коментирана тема. Най-доброто за Вас е да сте по средата. Ако не кърмите поне до 6-ия месец от живота на бебето, може да срещнете липса на разбиране за тази ситуация. И според общото мнение, след около 18 месеца трябва да отбиете бебето. Когато кърмите по-дълго, може да се случи да бъдете упреквани, че това е прекалено и не е добре за бебето, а само задоволява вашите емоционални нужди. Търсейки информация, ще чуете различни мнения. Всички те са контролирани в зависимост от гледната точка, от СЗО (Световната здравна организация), която иска да насърчи кърменето, защото мисли за бедните майки в Третия свят или от гледната точка на производителите на храни за кърмачета.
И в средата на всичко това сте вие – майката и бебето. Не забравяйте, че вие и вашето бебе сте най-важните. И въпреки, че е трудно, съсредоточете се върху себе си и си помислете какво наистина е важно и какво искате за бебето си.
Вече повече от 60 години има пробив в психологията на развитието на връзката между бебето и майката. Базиращ се на резултатите от експериментите на екипа на д-р Хари Харлоу. Изследването е проведено с маймуни, които могат да избират между две майки. Едната майка е била модел на жена направена от тел, а другата от дърво, покрито с дунапрен и плат, приятен на допир. И двете майки са били затоплени (в тях е имало инсталирана топлинно излъчваща лампа). Те са били с еднакъв размер и форма. Въпреки това, текстилната майка, за разлика от телената, е имала нещо, което Харлоу нарича възможност да се почувства успокояващото докосване, тъй като маймуните имали възможност да я прегръщат, да се галят и да се сгушват в мекия материал, с който е покрита.
Маймуните били разделени на две групи, където една група получава мляко от телената майка, а другата от текстилната майка. Оказа се, че и двете групи търсят контакт с текстилната майка (групата маймуни, които получават храна от телената майка, предпочитат да прекарват време с текстилната майка). Освен това по време на всяка опасност маймуните от двете групи търсили защита от текстилната майка.
Резултатите от експеримента също така включват наблюдения, че маймуните, на които са на разположение само на телени мрежи и са лишени от успокояващото докосване на текстилната майка, са имали проблеми с усвояването на млякото. Също така се наблюдава скок на развитието им, когато текстилната майка е била предоставена на маймуните.
Изводите от експеримента доказват, че връзката между майка и дете не е резултат от кърменето. Това позволило да се промени психоаналитичният подход, според който кърменето като начин на хранене се явява и удоволствие за бебето. Тук любовта и връзката са основни потребности на бебето и са определени със същата, ако не и по-висока йерархична значимост като задоволяването на глада и жаждата.
Връзката между майката и бебето не зависи от начина на хранене. Храненето удовлетворява глада, докато връзката означава близост, нежност, докосване, задоволяване на нуждите. Бебето е сигурно, че сте там, когато се нуждае от вас, това е неговото доверие към вас, за да може да се довери на света.
С по-малко любов ли дарявате бебето си, когато го храните с шише? Не, или поне не трябва да е така. Изберете позиция, подобна на тази по време на кърмене. Има общо мнение, че шишето означава "татко, баба или дядо може също да нахрани бебето, много добре, защото те също ще развият връзка". Изборът е ваш. Когато имате нужда и желаете, хранете бебето сама. Ако не се чувствате добре, помолете съпруга си или други членове на семейството.
Имаме труден въпрос за майките, които все още плачат за неосъществената си мечта да кърмят.
Коя е по-добра майка?
Майка А, която, като чуе как бебето й плаче се изправя от леглото, усмихва се, целува го, разговаря с него, пее и по време на това приготвя адаптирано мляко. „Ето, миличко, сега ще ядеш“ – казва тя, като държи бебето си и му подава шишето.
Майка Б чува бебешкия плач, отваря очите си и е разстроена, защото е лоша майка. Измъква се от леглото, отива при бебето и го кара да плаче, че има такава лоша майка, която дори не може да го нахрани. Майка Б приготвя адаптираното мляко, поема бебето в скута си и плаче с него, докато го храни.
Ако се видите в ролята на майка Б, е достатъчно да спрете с отчаянието. Нищо не може да се направи. Има по-важни неща, за които трябва да се погрижите. Няма смисъл да плачете.
Отчаянието, болката, чувството за безпомощност, неудовлетворението, отричането или гневът са нормални естествените емоции по време на промяна. Но нормалното и естественото не означава, че можем напълно да избегнем тези емоции. И въпреки, че понякога е трудно да се откажете от тях и това допълнително се възпрепятства от хормоналния баланс, който все още е прекъснат след раждането, трябва да се справите с тях заради вас и бебето.
Когато не можете да преодолеете негативните мисли и чувства, потърсете помощ от психолог.
Новороденото има само няколко начина или възможности, за да привлече вниманието ви. То е напълно зависимо от възрастните. И родителят е там, за да му помогне.
За да познавате бебето си, да го разбирате по-добре, да сте чувствителни към неговите нужди, не само трябва да го желаете, но и да имате възможности и психическо пространство. И няма да намерите това пространство, докато сте съсредоточени върху себе си и върху негативните си емоции. Затова е важно бързото подобряване на вашето психологическо състояние.
Няма значение дали храните бебето си с шише или кърмите. Важното е, че обичате и прегръщате бебето си, че ви има, когато бебето има нужда. Важна е вашата усмивка, нежните думи, галенето и прегръдките. Важно е вашето успокояващо докосване, за да се чувства бебето щастливо и защитено.
Затова, скъпи майки, усмихнете се и прегърнете бебетата си :)
Остатъците от храна в бутилката са среда за бактерии, а храносмилателната система на бебето е все още незряла и чувствителна. ...
След раждането теглото на бебето спада малко и след това се повишава. Промяната на теглото е един от показателите за състоянието ...
По време на храненето с шише е изключително важно да се гарантира здравето и безопасността на бебето, за да се избегне задавяне или възможни храносмилателни проблеми. Нашите експерти ще ви помогнат.
